Днес общувахте ли с детето си?

Такаа… Много клиширана тема, ще кажете!

Да, регулярно май се върти по медиите тая тема и пак не ѝ обръщаме нужното внимание!

Днес общувахте ли с детето си?!

Съзнателно, искрено, дълбоко!

А казахте ли му, че го обичате?!

„Ама то вече е тийнейджър и не обича такива лиготии!“

О, повярвайте, синът Ви или дъщеря Ви има нужда да чува тези думи, колкото и да отрича и да се противопоставя на прегръдките и нежностите! В пубертет са все пак, длъжни сме да изтърпим и това. Ние сме родители и трябва съзнателно да се учим да бъдем такива, колкото и грешки да допускаме.

За да изгради ученикът нагласа за успех и самочувствие, което да му помогне и на изпита, не са нужни само знания!

Всъщност, когато дойде при мен детето и започнем работа, аз придобивам лесно представа какви успехи може да постигне детето и дали има потенциала да повиши бързо резултатите си. И повярвайте ми - изводите не си ги вадя от тест, който му давам да реши. Да, аз пускам упражнения и тестове, но не ме интересува толкова много крайният резултат. Наблюдавам всъщност поведението, самочувствието, темперамента, възпитанието, изградените навици на работа и най-вече емоционалната му зрялост.

А всички тези качества се формират и в училище, но!.. най-вече и фундаментално у дома, в семейството.

Подсъзнанието е много по-силно от съзнанието, а първото се създава от опита в семейството.

Затова, за да помогнем на детето си да изгради увереност и самочувствие, ние трябва ежедневно да отделяме време за това - дори да не е много, трябва да е качествено.

Как разбирам аз качественото общуване с детето?

Нямам предвид да го надъхваме или форсираме с фрази или мантри… (не че няма готини и мотивиращи сентенции)

1. Споделете нещо лично от Вашия ден - така то придобива усещане за значимост.

2. Попитайте го (чак след това) как е минал неговият ден - но не за изпитвания и оценки, а в интимния му свят. Дори да не иска да споделя, Вие споделете нещо пак - не назидателно, а открито, приятелски, искрено.

3. След това попитайте какво става в училище - не пропускайте все пак да проследявате училищния му живот и академичните му познания. Вашият интерес и почит към това ще възпита и у него почит към образованието. Давайте задължително самостоятелност на детето, но винаги се интересувайте и направлявайте действията му със съвети - те са още малки, за да се справят изцяло сами.

4. Кажете му, че го обичате - дори и разговорът да не е потръгнал в правилната посока.

Подкрепяйте го много и в същото време бъдете обективни и открити - родителят трябва да има реална преценка за личността на детето - понякога децата имат склонност да фантазират повечко. Подкрепете и това, ако детето Ви е такова, но го върнете обратно на планетата Земя с разумност и логика.

Така всъщност Вие им помагате по един много дълбок, невидим начин да получат видими и отлични резултати.

Хем изглежда лесно, хем е изключително трудно за нас, родителите, да успеем за 20-30 мин. в деня да вдъхнем у децата тази невидима, но така важна подкрепа.

Обаче сме длъжни да го правим - всеки ден опитваме и се учим и ние самите.

Много сте важни за децата си!

Та пак Ви питам:

Днес общувахте ли с детето си? Съзнателно, искрено, дълбоко! А казахте ли му, че го обичате?

… Ако не сте още… Ами действайте!